Този дъжд вдигна цялата улична прах
и по пътя ми локви написа.
И добре, че отдавна от дъжд нямам страх,
казват мокър от дъжд – не бои се.

Този дъжд на душистата стара върба
цветовете изцяло събори.
Аз преминах по тях – боса, както си бях
и приятно ми бе да го сторя.

Този дъжд ме съблече съвсем неглиже –
станах муза за млади поети.
Да ме види от нейде Пиер Беранже
ще пропише за мене сонети.

Ще пропише сонети при всички случаи!
Поздрав за хубавото стихотворение, Зинке!
Чудовището

:)
Благодаря, Чу!