Има думи, които ме радват,
има думи, които ме палят.
Има думи подобни на брадви
и такива – по-тежки от валяк.

Има думи, които въздигат
и обратно– които ме сриват.
Има песенни думи – авлиги.
Има други – които убиват.

Има думи – след тях оцелявам.
Други пръскат ме – камък след огън.
Има думи, които прощавам
и такива, които – не мога.

НОЩНИ ДУМИ

Навярно е от самота.
От липса на любов и ласка.
Бълнувам вече през нощта.
И моят собствен глас ме стряска.

Какво си казвам? Аз не знам.
Куп думи - разпиляно ехо.
Дали съм се напсувал сам.
Или пък съм цитирал Чехов.

Животът е възстановим
след катастрофи и погроми.
И само думите са дим,
след който не остава спомен.

Чу

Думи на сън казани...спомени не оставят.
Но от спомени са родени.

Благодаря за чудесното стихо, Чу!
/Чехов ми е голямата слабост.:)/