Утро.
Кафене.
Кафе и аз.
Стиснала тревогите си в шепа,
ще отложа с още четвърт час
суетнята делнична, нелепа.
Щe потисна още четвърт миг
седмичната стегната програма.
Само да допиша този стих –
други стихове дано да няма!
Песен? Или кратък птичи вик
сменя клаксона автомобилен?
И денят ми – тих шизофреник –
С газ на трета чезне преко сили.
Уикендът смали се, избледня –
пийна си кафе и си замина.
Утро. Кафене. Кафе. И аз –
тихата шизофреничка Зина.

Кво да говорим, в кафенето на лудите и поетите винаги има място за още един! :-)))
Поздравления, Зинке!
Чу

"Стиснала тревогите си в шепа... " Много силна образност!

Дано слънцето се покаже тези дни, че да отнесе тъгата!
И да ти донесе бъдещето едно сладкодумно кафе с приятел!

Зинееееееее!

Ти ли беше седнал срещу мен,
твоят поглед ли ме разтревожи?
Знаеш колко силно съм ти фен,
що не се обади, Чудо-божие?
Щяхме с още миг да удължим
утрото наситено с задръжки
и по женски да се насладим
на кафето, сръбнато по мъжки!
:))

Благодаря ти Чу!
Ветрове при вас... Чух... :))

Макар че заснежи - очакваме циганско лято!
:)
Благодаря ти, за вниманието!
Пожелания за много усмивки и от мен!

Друго си е, като ми подвикнеш - до усмихнатост! :)

Поздравиии!

вечер
кафене
аз пия чай
цялата съм вир вода след бяг
от зарана дъжд пере, но май
го обръща приказно на сняг
парата дими
и куп стотинки
в шепата премръзнала проблясва
ех да можеше да зърна Зинка
ще ми грейне чаената маса
стих
усмивка
новолунна песен
после две рецепти за вечеря
де си, Зинка, в мократа ми есен
тръгвам и дано да те намеря:-)

Медено ми стана от това,
че си си помислила за мене!!!
Слагам чайничето със вода
и те чакам – май по всяко време!
И дори да пием чай сами,
ИЛИ пък изобщо да не пием –
чаша чай по скайпа ми прати...
Обич – няма начин да се скрие !!!

:)
Топла прегръдка и....
СГНР!!! :)