Как да надвия смъртта ?
Как смъртта да отложа?
Бавно угасва свещта –
в мене по волята Божия.

Много тревоги назад.
Само една пред мен е –
дават ли в другия свят
някакви джиесеми?

Така, че да мога от там
понякога да те чувам.
Спокойна, ако го знам,
с живота ще се сбогувам.

Или обратно – бегом
към моята лява клапа –
без захар, без хляб и бекон
да продължа нататък.

Може да й се опра –
кратък отрязък време.
И да й взема страха,
дяволът да я вземе!

Толкова обич събрах,
толкова много раздадох…
И нависоко летях,
и върху камъни падах.

После се сринах пред теб,
после и ти се срина.
И продължихме напред
трийсет лета и зими.

Трепкаме – две светлинки.
Свещите – вече стопени.
Само смъртта ми вини,
ако от теб ме отнеме.

На другата фактура, сигурен съм, ще напишеш още едно такова хубаво стихотворение! :-)))))))
Чу

Чу-л те Господ, Чу!:)
Благодаря за думичките! :)

ми взе думите от устата...;))
Поздрави от планината! Заедно с аплодисментите ми, Зинка...;)

Думите ти все пак стигнаха до мен - от първа ръка :))

Благодаря ти и поздрав сърдечен! :)