Где е снежецът? Стопи се.
Духна ветрец поривист.
Някой „любов” е написал
с бяло на белия лист.
Утрото мръзне. Не мърда.
Още шосетата спят.
Уж съм разумна и мъдра,
ала съм на кръстопът.
Бягат пред мене – неясни
новогодишни звезди.
Светна мигачът. Угасна.
Вляво и вдясно – все ти.
Вляво и вдясно – тревога,
пулс, светлини, карнавал.
Как да завия? Не мога –
знам, че ще следва печал.
Карам напред, но замрежва
блясъче мойте очи...
Няма снежинка надежда.
Новогодишно горчи.

Кво става тука бре? Та ти ги редиш от хубави - по-хубави? С всеки изминал ден ставаш все по-добра!
Браво!
Чудовището

Добро утро и прекрасен ден, Чу!
:)
Уча се от чудовища, макар и да си остана все в първи клас... :))

Любимо стихотворение! Еххххх
Прегръдка, Зинка!

Ех, Илии!! :)
Зарадва ме посещението ти! :)

Благодаря ти!

Радвам се да ви видя в добро здраве и добър дух! :)

Е, макар и със закъснение - но пък в началото на нова седмица - ВСИЧКО НАЙ-ПРЕКРАСНО, ГИЧЕ! :)