Синори, синори –

алени нанизи,

в сънища призори

са ме полазили.

Песенни, вятърни

макове-въглени

влизат в душата ми

плаха по съмнало.

Спомени, трепети,

будят  забравени,

розови лебеди –

патета сламени.

Всичко е минало,

сиво, несбъднато.

Макове в синори –

мамят в отвъдното...