Поспри, дъждец, поспри –
цял ден не ти ли стига –
затропал си в зори
с небесната талига.

Под навеса врабци –
един до друг се гушат,
как капе и гърми,
омръзна им да слушат.

А моят мил реши
цял ден да си почива –
на моите плещи
дъждецът се излива.

Нахраних и коза,
и крава, и кокошки –
две канчета вода  
от моите галоши.

Отивай си, дъждец,
със свойта тарамбука!
В косата ми щурец
внезапно засвирука.

Отде се взе – незнам –
навярно от сеното.
Май, ще се гушка там –
при моя мил, в леглото.

Ама че поспалан! :-))))))))))))
Я му плисни две шепи дъжд във врата, да видиш как ще скочи от кревата!
Чу

Не!
Ще си намеря "перо на тиха птица" и ще го погъделичкам...поне! :)))

ПОЗДРАВИ, ЧУ! :)

Язък за всичките кафета, които от зарана пих!
Със седем метра кадифета под стихото ти се завих:-)

Да ти върви по вода, Зин!

Ще тръгна под дъждеца ранен
с чъдърче жълто на цветя...
Ох, само някак си да стана,
ах, само пак да не заспя....

ДО нова близка среща, Иличе! :)))