Ще си измисля розов залез,

покрит със минзухари хълм

и влак, по билото полазил,

на който машинист ще съм.

 

На всяка гара ще се спирам,

за всеки пътник –  млад и стар,

билетите ще са – разбира се,

откъснат розов минзухар!

 

Ще карам влака все по хълма –

от изгрев – та до пълен мрак.

Душата ми ще бъде пълна

с любов – до козирката чак.

 

Ще си измисля розов залез

и теб – в кантон –  стрелочник стар,

топящ в бурканче, вместо ваза,

стрък минзухар след минзухар...

Казваше ми мама: - Учи, сине, стрелочник да станеш!
Ама на!
Туй то.
Чудовището

И да те измисля - няма да те стигна даже там ....:)))

Благодаря ти! :))

Не му вярвай на Чу...майка му казваше, учи сине да не работиш))))))) шегичка, бе Уили...;))

Един жълт минзухар от мен за теб - гара Софияяя - СГНР ЗДРАВЕЙ!!!

Никос Варналис

АлНик ...
Светът е малък, колкото и богат на сайтове да е :)))

Радвам се на посещението ти - в сезона на кърпикожуха :))
Живи и здрав, ДокНик! :)