Като забравен залив съм сама.
Вълните бавно разрушават кея.
И чайки не долитат. Тишина,
в която и да плача не умея.

Мъгливият ми поглед е отвъд
хоризонтала на небето и водата.
Ни корабче, ни лодки тук ще спрат,
ни облак дъжд, ни отмаляващ вятър.

Солено ми е нямото море.
Слухът ми е отслабнал за вълните.
Но знам – в трънака паяче плете
нищожна мрежа, за да се засити.

А аз за мен – какво да заплета –
за SOS – че чезна под скалите?
Или със стих да привлека света –
та всеки сам – за друг да се запита...

Ами да? Малко ли е да привлечеш света със стих? Вече го направи и сега тишината ще иде на кино:-)))

И аз бих се гмурнала в някой киносалон, но - не дават...! :)))

Хубав ден, Или! :)

Всякакви ветрове са ме били в морето и край него, но отмаляващ вятър не бях срещал!
Евалла за стихотворението!
Чудовището

Да изненадам Чудовището с отмаляващ вятър - от вълнение направо ми прималява ...:)))

Благодаря ти, Чу! :)

Макар и тъжно, но е хубаво!
Поздрави!

Благодаря много!