Сънувам се, по-бяла от снега,
по-лека от ветреца се сънувам
и като тънко снопче светлина
по клепките ти трепнали танцувам.

Сънувам се. И ти си само сън,
на устните ми нарисувал обич.
Денят е нейде близо, аз не съм.
Да те прегърна искам, а не мога.

Ще се събудя някак изведнъж
и ще съм тъжна – няма да те има.
На рамото на несънуван мъж
ще трупа студ и дълго ще е зима.

Страхотна изненада с този хубав стих!
Поздравления, Зинке!

И аз получих своята приятна изненада :)
/... коментарът ти, Чу, :))/

Благодаря ти за това стихотворение, Зинка!!!!!

И аз ти благодаря с прегръдка, Иличе!:)

Поздравления и от мен!
Б.

Калине, драго ми е да те видя и тук, Б. :)

Поздрав!