Нощта тревоги сънени заприда,
зората нишки огнени плете,
а утрото от тъмна какавида
ръзгъва изумрудени криле.

Угасват бавно звездните свещици,
небето се намята с розов тюл
и тихо, тихо - сякаш по терлици
пристъпва ден, надеждата обул.

Разсъмвам се - и сънища неясни,
навяли в мен наслада и вина,
като луна сребриста тихо гаснат
и ме облива дневна светлина.

Дойдох да прочета, за да проходя,
ала попаднах сред светловъртеж
и вече съм от непозната зодия,
обречена от днеска на летеж:-)

Изключителна образност! Прекрасно е!:)

Зодия Светлина, драго ми беше, Иличе :))

Благодаря за прочита и коментара, Кати!

Красива картина!
Красиво разсъмване!
Поздрав, Зин!

Благодаря че спря, Хел! :)