Заспива бавно плажът призори –
пилее фарът светлини в безреда.
Китара тихо някъде звучи,
а аз очи отварям и те гледам.

И слънце си ми, и си ми луна,
и бриз си, и вълна неуловена.
По кожата ти трепка светлина
и тръгвам аз към теб като по сцена.

От обич в мен надига се море –
стаеното напира във очите.
Солени са сълзите и преде
в рибарска мрежа утрото мечтите.

Дъхът ми те пробужда, но поспи –
нощта, премрежена, сънува още.
Разливат пяна морските вълни
и ми нашепват: обич, обич... обич.