Едно зверче душата ми държи,
захапало я с острите си зъби.
Надеждо моя сприхава, кажи
кой белега след него ще поръби?

А може би на кучия си зъб
от пропаст неизбежна ме спасява.
Не падам – както котките – по гръб.
И с всяка рана все по-силна ставам.

Едно зверче пренася ме отвъд
опасните завои на съдбата.
И знам, че ше го прави всеки път,
когато тичам сляпа срещу вятъра.

Тичай срещу вятъра!
Поздравления!
Чудовището

Чудовищата правят ли вятър? ;)

Благодаря и поздрав!

Толкова се радвам да те срещна тук!!!

Добре заварила, мамас!

Ходим, бродим тук и там -
угодия няма, мам! :))

Привет Зинка! И тук на ниво!
Поздрави,
и напред!

Къде съм гледала?
А и парола си има... :)))