Постинг
28.10.2011 17:46 -
Разплитане на юлски паяжини
И аз ще хлътна в сините треви.
И мене Господ Бог ще приласкае.
Свободен, моят дух ще полети,
за да те търси някъде из Рая.
Оставям своя дял на таз Земя –
ветрец игрив, възторженост и болка.
Сред обич ме намери песента,
попя и потъгува с мен – и толкова.
А аз, все още скътана на две,
разплитам паяжини сред росите...
В небето ли, в тревите ли – къде
да те намеря и кого да питам?
Мълчи за теб и нощното небе,
и изгревът мълчи, и маранята,
и юлски, натежали класове,
незнаещо, главиците си клатят...
Все някой ден и аз ще отлетя.
И ако още ходя по Земята,
то може би е само от това,
че някак си усещам любовта ти...