Когато ме попиташ кратко „Как си?”
и кратко ти отвърна „Горе-долу”,
от теб въпрос съвсем различен чакам,
на който друго да ти отговоря.

А вятърът един рефрен забравен
в липите преповтаря до премала...
Не помня вече ти ли ме остави,
или пък аз – от горест натежала.

Минават си, несбъднати, летата
и зимите – животът си изтича.
Сърцето ти е все така от камък,
а моето все още те обича.

Въздъхнеш, помълчиш – и аз политам
в надеждата, че ме усещаш близка,
но няма как това да те попитам,
а и да имаше – едва ли искам...

Разплака ме

Заслугата е винаги двустранна - на автора и на читателя.

Благодаря ти!

Какво прекрасно стихотворение! Защо ли не е излязло отпред?!

По-същественото е, че стигна до теб, Kushel!

Благодаря!